Първите лози се появили около 5000 години в днешна Грузия и Армения.От Близкия изток и Персия лозите се разпространили на изтoк, в Индия и Китай.С появяването на лозите се появило и виноделиято. Финикийците и гърците развивали мореплаването и разпространили виното по цялото Средиземноморие.В Римската империя се появили студоустоичивите видове грозде и предприемчивите римляни ги засадили в Бордо,а след това и в цяла Галия.Гърците и римляните държели виното в амфори които закопавали в студената земя за 15-20 години.За първи път галите започнали да съхраняват виното в дървени бъчви.С разпадането на Римската империя хората почти забравили за виното. През средните векове лозя се отглеждали само в дворовете на църквите и манастирите.В Новото време били направени много открития в областа на лозарството и произвеждането на вино.От 17 век при транспортирането на вино за първи път в него заочнали да добавят захар с цел да скрият недостатъците на киселия му вкус.През 18 век били открите бутилките и тапите.
Още в древноста ,почти 1000 години преди новата ера,виното било използвано за лечение.На първо място го били използвали като противовъзпалително средство. Хипократ в своето учение „За здравословен начин на живот” твърдял,че в студено време трябва да се употребяват по малко течности, но задължително да се пие вино разредено с вода. Когато времето се затопли,препоръчвал учения,трябва да се увеличи приема на течности.В наши дни учените откриха много полезни свойства на тази древна напитка. Веществат,които се съдържат в него, помагат в борбата с атеросклерозата,астмата,напоследък дори се установи,че при жените виното увеличава възможноста за зачеване. Една чаша вино сваля стреса и напрежението, успокоява нервната система. У любителите на вино дихателните органи работят по-добре. Червените вина, богати на фенолни съединения,предпазват от атеросклероза. Антиоксидантите във виното пречат на окислението на холестерина и отлагането му на стените на съдовете, а това намаля тяхната чупливост. Виното разрежда кръвта,пречи на тромбоцитите да се свързват помеждуси и така намаля риска от инфарти, инсулти и тромбози. Виното съдържа сапонини и кетехини,които намалят вредното въздействие на свободните радикали върху клетките на организма. Антиоксидантите във виното влияят благотворно върху сърдечно-съдовата система на човека, укрепват тоноса й и намаля риска от болести.Основния винен антиоксидант е ресвератролът, който се съдържа в семената и кожицата на гроздето. Ресвератролът предпазва от ракови заболявания. Червените вина богати на танини,стимулират гладката мускулатура на червата и подтискат активноста на болестотворните бактерий.
Но виното е полезно само когато с се пие с мярка,не бива да се пие с литри всеки ден. Ако ежедневно употребявате 600 грама вино (за жените тази доза е наполовина) , може да увредите здравето си.Неумереното пиене води до нарушения на в сърдечната дейност, функцията на черния дроб и психиката.
house of sport
