Сайтан и Темпе – храни, доскоро непознати за българските любители на вегетарианската кухня, намират все повече почитатели.
Темпето (на англ.: “tempeh”) води началото си от Югоизточна Азия, особено популярно в Индонезия. То се приготвя от сварени соеви зърна и фермента ризоспорус молд. Суровото темпе представлява соеви зърна в компактна бяла маса, и ухаен аромат.
Въпреки, че и тофуто се приготвя също от соя, вкусът му няма нищо общо с този на темпето.
Поради нисък процент на мазнини и с високо съдържание на протеини, по света много вегетарианци и вегани добавят темпето в своето седмично хранене. То е смятано за много хранително главно заради съдържанието на множество основни аминокиселини, изофлавин и сапунини. По-популярните здравословни ефекти на изофлавина са: заздравяване на костите, намаляване симптомите при менопауза, намаляване риска от коронарни болести на сърцето.
В 100 гр. темпе обикновено се съдържат около 18.2 гр. протеин и 10% от препоръчителния прием на калций и желязо.
Сайтанът (на англ.: “seitan”) е храна от пшеничен глутен. Той се приготвя като от тестото, направено от брашно и вода, се отмие нишестето, за да остане само глутенът.
Името сайтан идва от поддръжниците на макробиотичното хранене, които популяризират тази глутенова храна на Запад. Произходът на сайтана се свързва с Китай. Една история приписва създаването на сайтана на готвачи на китайския император, които искали да направят храна, наподобяваща на вид и вкус месо, за вегетарианската седмица на императора.
Приготвен, сейтанът наистина малко наподобява месо, но за разлика от него не е отнеман живот за добиването му, не съдържа токсини и не замърсява физическото ни и душевно здраве.
от ecovege.org
