Индексът на телесната маса (ИТМ), от англ. Body Mass Index (BMI), е отношението на ръста към теглото. Изчислява се на базата на теглото в килограми, разделено на повдигнатата на квадрат височина в метри.
ИТМ е открит между 1830 и 1850 г. от белгийския математик и статистик Адолф Кетле. Добива популярност през 50-те и 60-те години на миналия век, когато проблемът със затлъстяването в западните общества започва да нараства. Въпреки това, на базата на него не бива да се поставят диагнози, тъй като не обхваща всички фактори, а само височината и теглото.
Разбира се, стойностите на ИТМ са ориентировъчни предимно за пропорциите, защото идеалното тегло зависи от това дали се дължи предимно на мускулна маса или на подкожни мазнини. Най-големият проблем, особено при атлетите е, че мускулите са по-тежки от тлъстините. Затова активно спортуващите може да се окажат с "наднормено тегло" според ИТМ, без това изобщо да е вярно. Затова се използва по-скоро за статистическа информация, като индикатор за степента на затлъстяване на населението от 80-те години насам.
