По какви физилогични причини затлъстяваме?
Първото, което трябва да знаем, е причината за струпването на мазнините. Мазнините в организма се съхраняват в мастните клетки, които съдържат голяма мастна вакуола, или отделни мастни капчици.
Едва ли трябва да обясняваме ролята на тези клетки – от енергиен склад (мазнините са с най-висок енергиен капацитет от хранителните вещества) до топлинен изолатор. Колкото и странно да ни звучи, това е изключително рационално решение на организма.
Ако човекът съхраняваше например въглехидрати, вследствие на тяхното тегло и водното задържане той щеше да тежи за същото количество енергия 40% повече.
Затлъстяването все пак е перманентен проблем. Въпросът е на какво се дължи увеличаването на обема на телата ни. Отговорът е: на размера и броя на мастните клетки.
Това не е окончателна истина, защото немалка част от напълняването може да е и в други клетки и задържана вода, но най-трайният и труднопреодолим обем е именно тук.
Броят на мастните клетки в тялото обикновено е в доста голяма степен определен по време на юношеството. Проф. Начев (стр. 250) и други отбелязват, че са налице изследвания, доказващи, че ако в детска възраст се допусне затлъстяване, в зряла възраст лицето е силно предразположено към затлъстяване.
Клетъчна памет? Можем ли да говорим за това? Това не е всичко. Мастните клетки имат собствен капацитет, до който се разрастват.
Капацитет на мастните клетки да поемат калории
Ако продължаваме да ядем дори и след като мастните клетки са се увеличили до максималния си размер, тялото започва да произвежда нови мастни клетки за съхранение на всичко, което допълнително се внася като енергия. Тенденцията да произвежда повече мастни клетки вероятно зависи от индивида.
Но това е доста неприятен факт. Защото клетките могат да нарастнат и да спаднат и ако спаднат веднъж, дори и предразположени към растеж, все пак те са склонни да "привикнат" и към по-малкия си размер, но броят им остава величина, която не намалява толкова бързо.
Това означава, че ако организмът е доведен до състояние да има повече мастни клетки или пък по определение си има повече такива, той е в положение на "усилена памет" – склонност към бързо затлъстяване.
Хормонална регулация и мастни клетки
Като всички клетки, и мастните имат своите рецептори. Тук влиянието е на инсулин и естроген, които въздействат на покачването на мазнинните нива в клетката, и адреналин, глюкагон, соматотропен хормон и глюкокортикоиди, които мобилизират освобождаването им.
Казано с други думи, клетката е трудно да наречем "носителка на памет" за пълнеене, защото ще трябва да я наречем и "носителка на воля". Реалността е сравнима по-скоро с това, че мастните клетки са врата, а хормоните са ключ. И докато действат хормоните, мастните клетки послушно "изпълняват функциите си". Дотук с версиите за клетъчна памет.
Това се забелязва и в болестни състояния на мастната обмяна, като нарушения на хипоталамуса и по-специално в предната му централна част, или пък други хормонални метаболитни заболявания, като диабет.
Стига се до едно много интересно състояние, което Конър разделя на здравословно и нездравословно затлъстяване, като делението е, разбира се, условно и по-скоро говори за идеята за затлъстяване от храна и поради хормонални смущения. Изследванията на автора показват следните интересни отношения:
- *"здравословно затлъстелите" имат до 11% повече липоцити/адипоцити (мастни клетки) от нормалното. Това означава, че при прехранване възпроизвеждането на повече мастни клетки е факт и реално се създават условия за "памет" в организма;
- *"нездравословно затлъстелите" имат до 8% по-малко мастни клетки. Тази на пръв поглед странна статистика се прояснява от изгледа на тези клетки: те са огромни. В здравия организъм клетките не биват толкова големи, в пъти по-големи са от клетките на затлъстелия здрав човек. Биват и набраздени, разранени, което пък обосновава по-малкия им брой: неестественият им свръхръст води до по-голяма смъртност, но пък тя е напълно компенсирана от прераздутия им обем и в крайна сметка получаваме болезнено напълняване. Освен това тези клетки често имат проблемни митохондрии, откъдето вероятно и "размножаването им" не върви добре.
Том Венюто цитира друго изследване, според което зряло лице, качило около 1,6 килограма в областта на бедрата, е добавило над 2 милиарда мастни клетки (при тежко затлъстяване клетките могат да са и над 200 милиарда) в рамките само на двуседмичен период. Т.е., няма задължително ограничение във възрастта за множенето на мастните клетки.
И така, какви изводи можем да направим от изследването тук?
Съществува ли клетъчна памет на мастните клетки?
Не. Няма брой, размер или граници директно закодирани в ДНК-то на мастните клетки. Категорично, клетките са "орган на изпълнение на командите". Съществува обаче общо организмово предразположение, т.е. паметта е на ниво система.
Предразположението почива най-вече на системно прехранване на здрав човек, което множи мастните клетки и ги прави с по-голям максимален общ капацитет, т.е. с времето дава възможност на много затлъстелия човек да затлъстява още повече.
Вторият фактор алфа в "затлъстителната памет" е метаболизмът и по-специално хормоналният баланс. Първо, всички разглеждани хормони, влияещи на мастните клетки, са свързани в хормонални вериги, и когато веднъж равновесието се промени задълго, организмът проявява тенденции да го задържа дългосрочно, или пък при промени да се старае да се стабилизира на "познати нива".
Вторият важен проблем е, че хормоните, влияещи на мастните клетки в двете посоки взаимно се инхибират и създаването на период на затлъстяване, който обичайно върви с повишен инсулин почти блокира възможностите на клетката да извежда мазнини за горене, защото те зависят от "обратно отключване" от другите хормони.
Как да се справим с огромен брой мастни клетки? Как да върнем теглото си в рамки и задълго?
Разбира се, има лъч надежда! Той е, че все пак мастните клетки не са безсмъртни клетки. Цикълът им на живот от около 8 години означава, че ако някога сте качили твърде много, но сте свалили килограми и сте задържали теглото десетилетие, имате добри шансове ново затлъстяване да не достигне директно предишните ви максимални обеми.
Разбира се, винаги има и вариант за оперативно отстраняване (и липосукция или оперативно изрязване на кожата и подкожния слой), но те като цяло носят нови рискове, а и изобщо не са решение – при лоши хранителни навици и режим и изрязаните клетки не са невъзстановими. Така че винаги считайте самоконтрола за първото решение, а останалите – за помощни.
В заключение отново трябва да кажем, че когато говорим за клетъчна памет, говорим по-скоро за устойчив, инертен процес, на който самите вие сте задали границите през предходните години.
http://www.bb-team.org
