Може би очаквате изречението "...И после решава да се занимава с бодибилдинг". Е, не е точно така. Някои обстоятелства променят живота на Дориан. На 13 години той остава без баща и се оказва засмукан от водовъртежа на живота. Юношеските му години преминават в мизерия и нищета. Когато е на 18 години, се мести от Хърли заедно с майка си в Бирмингам. След няколко месеца живот в града обаче майката решава да се завърне обратно на село, а Дориан остава в Бирмингам за постоянно. За да се прехранва, той е принуден да работи тежък физически труд, предимно по строежите. Свободното си време прекарва в пиене и нощни скитания, заедно с банда хулигани. В тези години Иейтс създава доста проблеми на улицата, като нерядко се налага намесата на полицията. Много пъти е задържан за буйстване в нетрезво състояние. Веднъж е хванат да извършва дребно престъпление, но му е наложено "хубаво" наказание - изпратен е за 4 месеца в изправителен дом. Може би ще попитате "Може ли да има хубаво наказание?" Е, това се оказва точно такова, тъй като в изправителния дом Дориан се опомня и решава да промени живота си, да вложи някакъв смисъл в него и да не живее безцелно, както досега. Тогава той е вече на 21 години и решава да започне тренировки по бодибилдинг. От детството си знае за упражненията на културистите, има си и представа за храненето им, затова започва смело. Тренира сам, без да търси съвети на по-напредналите културисти, както правят повечето хора. И според него именно инстинктивните му тренировки са му донесли големия успех (но му донасят и някои неприятности, за които ще стане дума след малко).
В началото Иейтс не мечтае да става известен състезател, а просто иска да бъде в добра спортна форма. Но въпреки това през 1985 решава да вземе участие в състезанието "Западен бряг", провеждано в рамките на Англия. Печели първото място и на следващата година участва в Първенството на Великобритания, където е втори. Малко след състезанието получава първата си травма и изпуска една година състезания. През 1988 г. обаче печели Първенството на Великобритания и професионалната си карта, като никой не знае, че ще участва. Оттук идва и прякорът му "Сянката" - изниква като сянка в последния момент, побеждава и после отново изчезва като сянка, за да се подготвя за следващото.
Големите състезателни изяви на Иейтс започват през 1990 г, когато той участва на "Нощта на шемпионите". Класиран е втори. Но от следващата година до края на кариерата си не губи нито едно състезание. Дориан се превръща в най-добрият културист на 90-те години, като печели турнирът "Мистър Олимпия" 6 поредни пъти (от 1992 до 1997 г. включително). През 1992 г. се запознава с Майк Менцер, който става негов тренировъчен партньор за 1 година (Дориан прекарва 1 година в САЩ). Тогава Иейтс започва известната си тренировка "една серия до отказ". Той прави 2 леки загряващи серии, последвани от една наистина тежка. И така тренира всичките си мускулни групи. Всяка група тренира веднъж седмично, по схемата "2 дни тренировка, 1 ден почивка". Тази тактика му донася много голям успех, тъй като му помага да качи много килограми. Откакто той се появява на сцената, критериите за оценка се преместват повече към масата, отколкото към релефа. А именно масата е оръжието на Дориан, с което той елеминира леките конкуренти като Шон Рей и флекс Уилър.
След 1993 г. Иейтс отново тренира в Англия. И тук започват неговите изпитания, в които проличават силната му воля и желанието му да е на върха. През 1994 г. той получава 3 травми: на рамото, на крака и на бицепса. Последната травма е само 2 месеца преди "Мистър Олимпия", но Дориан не се отказва лесно. Подлага се на операция на бицепса и след възстановяването възвръща първоначалните размери на мускула. За огромна изненада на конкурентите си се явява напълно подготвен на "Мистър Олимпия" и я печели.
На следващата година Дориан променя малко тренировката си, за да се предпази от травми. Увеличава леко повторенията, увеличава "чистотата на изпълнение" и включва упражнения на машини. Продължава да прави една серия за мускулна група и има голяма изгода от това. Развива особено добре гърба си и днес е признат за културиста с най-добър гръб на столетието. Работи и малко за релефа си, като увеличава сепарацията. Тези подобрения му докарват още три титли на "Мистър Олимпия" - през 95, 96 и 97 г. Точно тази година обаче Иейтс получава поредната си травма, този път на трицепса. В резултат на това спира състезателна дейност, за да се възстанови и да се подготви за "Мистър Олимпия 98". През зимата и пролетта на 98 г. се разнасят слухове, че окончателно прекратява състезателната си дейност. Според някои обаче това са само измислици - всички знаят за навика на Дориан да се появи като сянка и да поднесе всеобща изненада. Но самият той слага точка на всички верни и неверни твърдения, като през лятото на 1998 г. официално обявява своето оттегляне. Така завършва кариерата на един много талантлив културист, чието име ще се помни още дълги години, когато стане дума за международни състезания. Иейтс се оттегля непобеден - той печели първите места във всички професионални турнири, в които участва.
Сега Дориан, разбира се, не е скъсал с културизма. Той тренира в залата си в Бирмингам и поддържа тялото си в състояние, близко до това от състезателните му години. В същото време не пропуска голямо състезание по културизъм. Само че вече не ходи като участник, а като зрител, както и повечето бивши величия на този спорт.
Владимир Стоянов
