Дан Колов, чието истинско име е Дончо Колев Данев е български борец и кечист, роден на 27 декември 1892 г. в село Сенник, община Севлиево. Той заминава за САЩ едва 17 годишен, заедно с група българи. Дончо започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби, последвани от победи в турнирите на цирк „Виктория“. В двубои той успява да победи много от известните по онова време кечисти - Джеф Лорънс, Збишко Циганьевич, Джак Ширей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглар Люис, Джим Браунинг и много други. Поканен е на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън „Удушвача“ — идолът на японската борба — непобеждаван от никого като професионалист. След схватката тълпата прави яростен опит да го убие, както и преди срещата му с Джики, когато през прозореца на хотелската му стая профучава с изключителна точност нож, предназначен да го убие, и който Дончо майсторски избягва на косъм.
На големия турнир по кеч в Париж, Дан Колов записва победа след победа и на финала разгромява Анри Деглан - „Човекът с хилядата хватки“, европейски, световен и олимпийски шампион, с което печели титлата „Европейски шампион“ и блестящия „Диамантен пояс“. Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ или „Балканският лъв“.
Българинът завлядява всички континенти и сразява забележителни тибетски майстори, китаецът Уан Фу и редица други.
Изиграва над 1500 срещи (като се твърди, че с неофициалните са над 2000), като от тях губи само няколко (точният брой варира, но е под десет), за които е важно да се отбележи, че са в началото на кариерата му, когато той все още изучава борбата и в края ѝ, когато е тежко болен от туберкулоза.
Полумъртъв от коварната болест, през последната си половин година, Балканският лъв се изправя срещу Ал Перейра – значително по-младия световен шампион, но въпреки тежката битка, той запазва достойнството си и завоюва победа.
И до днес Дан Колов е смятан от мнозина за най-великият борец за всички времена, за една от легендите в бойните изкуства и е вдъхновение на поколения български борци.
Една случка показва ясно неговата сила и дух.Той се изправя лице в лице с мечка, с която се бори ожесточено в продължение на час, като в крайна сметка я надвива и убива с пушката си.В последствие следи от ръцете му са били намерени върху лапите на животното.
Той умира в България през 1940 г. от туберкулоза, но остава вечна легенда и непобеден шампион. Погребват го срещу Балкана умишлено - балкан срещу балкан.
„Чувствам се силен, защото съм Българин“ заявява Колов в отговор на многобройните молби отправяни към него, за смяна на гражданството. За него родината е била най-милото и свято нещо. Дан Колов ще бъде запомнен не само с многобройните си победи, сила и непримиримост, но и с доброто си сърце. Той помага на сънародниците ни зад океана, дарява състоянието си за благотворителност, дори първият самолет на Българските пощи е закупен благодарение на него.
Дан Колов отдава дейността си на българския спорт и създава школи по борба където се тренир младите хора. Приносът, който той е направил за своята родина, България, е огромен.
След смъртта му се появява теория, че заболяването му не е причинено от естествени причини, а е бил тровен от френски лекари. Мнозина вярват, че смъртта му е била умишлено причинена, тъй като приживе той е бил мишена на много хора, които всячески са опитвали да го отстранят от спортната му кариера.
