От дата: 08-12-2011 г.
От първата сертифицирана ферма за биопроизводство през 2001 година до тази година секторът търпи изключително силно развитие, а в последните две години се отчита ръст от 100% както на производителите, така и на самото производство.
Нарастването на производството и на броя стопани, които се обръщат към биопродуктите, се дължи преди всичко на увеличеното търсене на пазара, както и на все по-голямата популярност на въпроса какво е качеството на храната, която слагаме в устата си.
Според Борислав Сандов, представител на Българска асоциация "Биопродукти", развитието на сектора се случва напълно самостоятелно и то "по-скоро въпреки държавата, а не с нейна помощ". Той посочва още, че това е единственият сектор в България, който не се ползва с никакви държавни добавки, въпреки приетия Национален план за биоземеделие 2007 – 2013 г.
За изпълнение на поставените задачи в този план не може и да се говори, при положение, че при заложени към 2013 година 3% био от цялото производство, към края на 2011 година този показател е доста под 1%, коментира Борислав Сандов.
Към момента обаче на българския пазар има и един парадокс – 80% от родното производство се изнася като суровинна база, а внос са и 80% от продаваните продукти в специализираните магазини.
Този дисбаланс може да бъде преодолян, само ако се изгради междинното звено, което в момента липсва напълно – преработвателното. Съществуващите преработвателни предприятия не биха могли да започнат допълнително и биопроизвоство, тъй като и те трябва да минат през сериозни процедури на сертификация, а на този етап явно няма финансова възможност за изграждане на специализирани мощности.
Това би могло да се случи, ако земеделски производители се обединят в нещо като кооперация, коментира Борислав Сандов.
Сериозен проблем се оказва работата с европейските фондове, които остават почти недостъпни за производителите. Усвояемостта остава под 2% и няма надежда скоро да се увеличи сериозно. На първо място като причина за негативните резултати, по думите на Сандов, са изключително тежките административни процедури.
Тъй като фермите се намират под по-строг режим за биопроизвоство, те подлежат и на троен контрол, а евросубсидиите са с 5-годишен ангажимент. Така се оказва, че при грешка в документацията дори и на 4-тата година, стопанинът трябва да връща пари за всичките три предишни години. Затова има вече случаи и на фалирали производители, посочи Сандов.
Според него обаче най-големият проблем при кандидатстването за европейски средства за биопрозводство е нежеланието на самите институции да подкрепят този процес: "В министерството и регионалните му подразделения ни посрещат с една нагласа от типа: "Какви са тези хитреци, които искат да вземат пари повече от другите", коментира Борилав Сандов.
В момента в България като биопрозводство най-разпространено е това на пчелния мед, следвано от етерично-маслените продукти, билките и горските плодове, както и ядките – орехи, лешници, бадеми. Има и зеленчукопроизводители, но те все още са малко на фона на цялото производство. Малко са и спрямо търсенето на такава продукция, което непрекъснато нараства, коментира Борислав Сандов.
Той каза, че е оптимист за сектора на биопродуктите, тъй като активността на производителите се увеличава с всяка измината година. Допълнителен тласък дава фактът, че природните паркове вече имат възможност да сертифицират част от своите територии за добив на горски плодове и билки и така имат практическа изгода да пазят чисти тези пространства, обясни Сандов.
На семинар, посветен на проблема за ГМО-фуражите, организиран от сдружение "За земята", Борислав Сандов презентира и създаването на Европейска мрежа за хранителна независимост, която обединява усилията както на малките фермери, така и на биопроизводители. Намеренията са тази мрежа да обхване членове от Балканите и съответно, от България.
