Храним се и рядко си даваме сметка, каква информация постъпва в тялото ни с храната, която избираме. Не си даваме сметка как изборът ни да обядваме салата от пресни зеленчуци, печена риба и подправки или пък пица, банички или сандвич, определя не само как изглеждаме, а това как се чувстваме, какво е качеството ни на живот. Изборът за храната, която ядем, определя бъдещето ни! Да, толкова е важно.
Защо?
Знаете ли, че около 75% от имунната ни система се „подвизава“ в храносмилателния тракт? Имунната ни система ( нашият страж) е защитена от околната среда, само от един тънък слой от клетки. Ако по някаква причина целостта на този слой бъде застрашена, предстои каскада от неприятни последствия.
Какви?
-да станем алергични към храни, които до скоро сме консумирали без проблеми;
-да изпитваме дискомфорт от подуване и газове, заради неспособността да храносмиламе храната;
-да боледуваме все по-често;
-имунната ни система да стане хипер- реактивна, което ни предразполага към едно непрестанно състояние на възпаления в организма.
Вероятно сте чували, че стомахът и мозъкът ни са свързани. Знаете ли, че още в ембрионална фаза, една тъкан се разделя на две и едната ѝ част формира централната нервна система, а другата се превръща нервна система на червата. До един етап от развитието на ембриона, двете системи се развиват независимо една от друга. На по-късен етап, двете се свързват посредством невронен „кабел“ наречен вагусов нерв. Именно той е връзката между мозъка и стомаха. Така мозъкът и стомаха остават свързани през целия ни живот и непрекъснато си комуникират.
Ето тук е и причината да усещаме стягане и пеперуди в стомаха, когато сме притеснени преди изпит. Това е причината много хапчета, като антидепресантите да влияят на стомаха и да предизвикват неразположение. Това е причината психическият стрес да ни подтиква да ядем повече. Това е причина хранителните непоносимости да се отразяват негативно върху поведението и настроението ни.
Всъщност всичко това има логика. Много от невротрансмитерите (те играят ролята на вестоносци, които изпращат, стимулират и регулират сигналите между невроните и клетките в тялото) се произвеждат в стомаха. Пример за невротрансмитери са например допамин, мелатонин, серотонин. Дори и да не сте задълбавали в науката, със сигурност сте чували тези имена и знаете, че те са важни за това да не бъдем депресирани, да имаме нормален циркаден ритъм, който да гарантира здрав сън и т.н.
Представете си, че стомахът е мястото, където се изграждат тези невротрансмитери. Ако по някаква причина здравето на стомаха е нарушено; ако има някакъв дисбаланс, тогава тези процеси не могат да се случват. На практика, недостатъчната грижа за здравето на стомаха ни или по-скоро системното му разрушаване с нездравословния избор на храна, който правим, води до това, че сами спираме „вестоносците“ в тялото си. Сами пречим на безпрепятствената комуникация между стомаха и мозъка.
Гледайте на нещата така – ако стомаха е мястото, където попада информацията от околната среда, посредством храната и напитките, които приемаме, там е и мястото, където тази информация се обработва, подбира и в последствие изпраща до мозъка. Ако мозъкът е този, който командва какво да се случва в тялото, то бихме искали той да получава достоверна информация. Мозъкът взима решения и изпраща сигнал за действие, на базата на обратната връзка, която получава от стомаха, посредством невротрансмитерите и хормоните, които се освобождават.
Какво правим ние?
Изпращаме информация, която не може да бъде обработена правилно. Шефът ( мозъкът) не получава актуални, правилни данни за състоянието на организма. Изпраща сигнали за действие, които се базират на погрешни факти. Това води до изпълнение на „задачите“, които не са съвместими с действителното състояние на тялото. Получава се един дисбаланс, който ние ежедневно поддържаме. Този дисбаланс предизвиква все повече хаос в тялото ни, който ние усещаме под формата на неразположение, болести, липса на сила, умора и т.н.
Никой от нас не може да види какво се случва в тялото ни, но всеки един от нас усеща какво се случва.
Млечни продукти: Лактозата е захарта в млечните продукти. Ако сте прочели статията за млечните продукти, вероятно знаете, че по принцип много хора имат проблем с обработването на лактозата, защото нямат ензима лактоза. В допълнение, по-големи количества млечни продукти, особено прясното мляко, могат да предизвикат неразположения.
Плодове и мед: Фруктозата е плодовата захар. Повечето тропически плодове и пъпеша съдържат по-големи количества фруктоза. Ябълки, круши и праскови също спадат към тази категория. Мед, агаве и други подсладители, съдържат фруктоза, както и много от спортните напитки, които масово се приемат преди и след тренировка.
Бобови и леща: Те са олигозахариди и попадат в тази категория. Вероятно не сте изненадани, имайки предвид как сте се чувствали последния път, когато сте си сипали допълнителна порция боб.
Пшеница, лук и зеле: Пшеницата съдържа захари наречени фруктани. Пшеницата е част от съставките на много храни. Ще забележите, че ако купуват готова смес от подправки, обикновено в нея има пшеница. Пшеницата е НАВСЯКЪДЕ. Фруктани има и в зеленчуци, като лук, карфиол, праз. Лично аз обожавам вкуса на лук в ястията, но рядко слагам, защото после винаги се чувствам зле. Забелязали ли сте това при себе си?
Алкохолни захари: Те също са част от състава на много пакетирани храни. Ако видите на етикета да пише ксилитол,малтитол или сорбитол, значи става въпрос за алкохолни захари. Най-интересното е, че именно „здравословните храни“, храните на чиито етикет пише „без захар“, съдържат тези подсладители.
Вероятно и преди да прочетете това сте забелязвали, че не се чувствате добре, ако изядете няколко чинии боб; ако прекалите с плодовете или пък зелето.
Понякога не си даваме сметка как системното консумиране, в по-големи количества, на този тип храни, може да причини стомашното неразположение. Може да бъде повод за умората, раздразнението и депресията.
Това са състояния, които са доста характерни за голяма част от населението. Склонни сме да пием хапчета, да ни подлагат на всевъзможни изследвания, а не сме склонни да променим това, което зависи от нас – изборът на храна.
Лечението на всеки симптом започва от кухнята – собствената ни кухня. Лечението на всяка болест започва с избора на храна, който правим.
Изберете нещо по-добро за себе си.
http://www.inspiredfitstrong.com
