От дата: 09-07-2010 г.
Звездата на Барселона, Давид Вия, отбеляза пет попадения, за да помогне на страната си да стигне до първия си финал на световно първенство и така Испания ще спори за най-ценния трофей с Холандия в неделя, пише таблоидът "Сън".
Само преди около 15 години лекарите се опасявали, че може да се наложи да ампутират десния му крак след ужасяващо счупване. Той претърпял инцидента, докато правел това, което най-много обича - да играе футбол, когато много по-голямо от него дете пада върху крака му.
Четиригодишният Вия, като по чудо успява да избегне най-лошото, но шест месеца е с гипсиран крак и по ирония на съдбата именно тогава започва дългият му път към статута на звезда, който си е извоювал днес.
Грижовният му баща, Хосе мануел, работел като миньор и всеки ден се връщал изключително уморен у дома, но въпреки това всеки ден прекарвал по два часа със сина си, учейки го да рита топката с левия крак.
Самият Хосе Мануел споделя: "Когато се прибирах вкъщо след мината, винаги прекарвахме по два часа заедно. аз ритах топката към него и той ми я връщаше с левия крак. Мисля, че поради тази причина сега той е еднакво добър и с двата крака".
Вия никога не е пропускал възможност да благодари на татко си, който винаги е бил до него и му е вдъхвал вяра, че ще постигне успех като футболист. Нападателят казва: "Баща ми беше до мен и ми подаваше топката отново и отново, карайки ме да я ритам с левия крак, когато десният ми беше в гипс, след счупването".
"Трудно мога да се сетя за тренировка, на която баща ми да не е присъствал. Никога не съм бил сам на игрището", споделя още стрелецът на Испания.
Младият Вия виждал как татко му се прибира у дома всеки ден, изтощен до краен предел и си обещал да не върви по стъпките му и да стане миньор. "Никога не съм мислил да стана миньор, защото толкова много лоши неща им се случват - инциденти, часове, които майка ми е прекарвала по болниците. Никога не бих станал миньор, освен ако не умирам от глад", признава Давид Вия.
Той никога не е бил много добър в училище и баща му признава, че футболът винаги е бил на първо място. "Учителката искаше от нас да го притиснем и да не му позволяваме да играе футбол, но аз винаги и казвах едно и също: "Няма да му дам да кара колело или да играе видео игри, но да забраня футбола? Не", разказва Вия старши.
Въпреки вродения му талант, Вия прекарва часове в плач, след като на деветгодишна възраст местният клуб Овиедо му отказва да тренира там, тъй като бил много дребен за възрастта си. Друга причина за отказа бил факта, че от клуба трябвало да организират транспортирането му от дома на родителите му всяка сутрин.
Сърцето на Вия било разбито, но скоро след това той подписва с друг малък клуб - Лангрео. После отива в Хихон, големия градски съперник на Овиедо, следва престой в Сарагоса и накрая Валенсия, където става звезда от световна величина.
Манчестър Юнайтед и Челси го следят години наред, а Ливърпул беше много близо до привличането му миналото лято, но "мърсисайдци" не можаха да си позволят исканата цена от 45 милиона паунда. Той отхвърля предложение на мачестър Сити, които могат да си позволят да го купят, но пък не могат да му предложат участие в Шампионската лига. Точно преди старта на Мондиал 2010, Вия финализира мечтания трансфер в Барселона.
Преди две години Давид Вия стана голмайстор на Евро 2008 с четири попадения, включително хеттрик на полуфинала срещу Русия. Сърцето му обаче отново е разбито, след като той не може да играе на финала заради контузия.
Сега най-накрая хаотичното пътуване от болката до абсолютната слава ще стигне до своята кулминация в неделя, когато ще се играе финала на световното първенство между Испания и Холандия. Вия стана първият играч след Ривалдо през 2002 година, който се разписва в четири последователни двубоя на Мондиал.
Серията му бе прекъсната на полуфинала срещу Германия, когато защитникът Карлес Пуйол отбеляза единственото попадение в мача и класира "Ла фурия" на финала.
"Това беше най-добрият мач, който сме играли досега. Заслужено сме на финал, защото се представихме отлично срещу Германия. Демонстрирахме страхотно израстване в двубой от изключително значение. Вече написахме история, достигайки до полуфиналите, а сега е направо невероятно", споделя Давид Вия.
Милиони испанци излязоха по улиците на страната, за да празнуват победата над Германия. "Много сме горди, че имаме такива фенове и сега просто трябва да завършим мечтата си, печелейки финала", казва в заключение напдателят на Испания.
За Давид, и особено за баща му, една титла би означавала много повече от сбъдване на мечта.
